Залите

Това беше мястото, на което се провеждаха всички тренировки на новобранците и/или членовете на братството.
Учителите бяха двама - толкова различни, а същевременно еднакви. Как се постигаше това ли? И аз не съм много сигурна в това.

Крос Блек



Лени Грей

След като излезнах от стаята, в която случайно попаднах, продължих напред по коридорите. Стигнах до една зала, доста голяма. По размерите и можех да кажа, че вероятно е за тренировки, или евентуално някой-друг турнир.
Отново се появи онова чувство за Дежа Ву, защо ли. Влезнах тихо. Катсу поне на това ме беше научил. Тишината е най-важна от всичко. Ако не на друго, поне на това... Та, преди две години, бих влезнала и извикала "Ехо, има ли някой?", но сега не. Сега знаех. Стъпките ми се чуваха тихо, приглушено, едва-едва. Това бе всичко.

Камата му блесна в тъмнината последвана от сините му очи. Полетя, извистя и се заби точно в краката на Елена.
- Шумна си, бавна и тромава. Какво прави тук жена като теб?
Крос Блек излезе от сенките, гледайки новодошлата право в очите.

Спрях се, когато камата се заби пред краката ми, и погледнах на долу.
-Шумна си, бавна и тромава. Какво прави тук жена като теб? - попита червенокосият, чиято собственост бе камата, и който, предполагам, беше менторът.
Наведох се и вдигнах камата, подмятайки я на горе. После тя падна отново в ръката ми, както се беше озовала в нея.
-Искам да се обучавам. - отвърнах монотонно и хванах хладното оръжие с острието към себе си, насочвайки дръжката към червенокосият с намерението да я върна.

- Обучаваш? Готова ли си за това?
Крос я гледаше с нагъл поглед, сякаш не вярваше на нито една от думите й.
- Настани се. Утре да си отново тук, по онова време, което човеците наричат здрач.
Сенките го погълнаха.

Не видях смисъл да отговарям на първият въпрос на червенокосият, който предполагам беше този - Крос Блек, който аз търсех. По здрач значи. Щях да съм тук. И не - нямаше да закъснея!

Браво на мен, стигнах без да се загубя до залите. Погледнах часовника си, бях подранила доста. По това време на годината навън се смрачаваше към 6-7, сега беше едва 5. Явно щях да си почакам доста. Или пък не. Кой знае, хората тук изглежда бяха непредвидими. Пък и, дори сега да се появече някой, и ми кажеше, че съм закъсняла, нямаше да го отразя кой-знае-колко. Бях му свикнала.
Не влезнах много навътре, очите ми лека-полека свикваха с тъмнината. Облегнах се на стената, чакайки.

- Закъсня. - Чу се от сенките. - Какво беше ти Елена? Асасин?
Крос я бе наблюдавал още от влизането й в залата. Момичето имаше някакво странно самочувствие, което го дразнеше, но все още не беше сигурен дали то трябва да се смачка или да се погали. Това само в тренировките щеше да си проличи и в мисиите, които полагаше, начинът, по който се държеше със всички останали и прочие. Но сега... трябваше да научи някои основни правила на асасина, ако искаше да оцелее в неговия свят.

Репликата, която бях свикнала да чувам, разбира се. Закъсняла съм.. Е, такъв ми бил късмета.
-Да, и за двете. - отвърнах изтласквайки се от стената, на която се бях облегнала и се изправих.

Втора среща. Самочувствието й трябваше да бъде смазано. На там клоняха всички везни. Това скоро щеше да бъде сторено. Имаше какво още да се проучи и да се направи.
- Как се казвам? - Попита я мъжът, като излезе от сенките. Очите му блестяха като на звяр, чиито убийствени мисли бяха поставени на ясен показ. Игра?

Не ми вдъхваше доверие, не беше страх, не беше респект.. Нещо по средата. Беше... странен.
-Крос Блек. - отврнах, и се надявах да бях запомнила както трябва.

Крос не си спомняше да се беше представял. А може и да го беше сторил. Може и тя да си беше научила урока и да беше разбрала предварително. Да...
- Тогава, какви са първите три правила на асасина?

Замислих се за секунда. Знаех ги, или поне така си мислех.
-Проучи врага си, това е първото. - казах сигурна, второто също го знаех. Третото обаче ме затрудни.
-Второто е "Бъди винаги безшумен." - изредих и него.
-Съжалявам, но не знам третото. - казах, след няколко секунди размисъл и костатацията, че просто не го знам. И колкото и да мислех нямаше да го намеря някъде в съзнанието си.

Крос я погледна. Знаеше нещо, но в действителност - нищо. Трябваше да се направят корекции, трябваше да има пренастройване. Нещата не можеха да останат така.
Мъжът извади един лист и стар молив, който отдавна не беше използван. Опря го на стената и нахвърля някакви думи, които в по-късен етап, когато Елена ги прочетеше, щеше да станат смислени.

Spoiler:

Крос сгъна парчето хартия и го подаде на Елена.
- Научи ги и намери смисъла в тях. Тогава ще започнем тренировките.

-Ще се постарая. - отвърнах и взех сгънатият лист хартия. Блазнеше ме да го отворя, но все още не. Сега нямаше да се тренира, това ми беше ясно. Имах си домашно, трябваше да се напрегна малко и да го изпълня добре. Излезнах от залите, и чак тогава го разтворих.

Крос я гледаше как се отдалечава. Ако научеше това и неговото изпълнение, много скоро щеше да може да изпълнява поръчки с него.