Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Законът и престъплението, редът и анархията, защитникът и жертвата – те винаги си противостоят и създават предпоставки за сблъсък. Ненавистта и яростта провокират насилие, което руши живота на хората. Защото сме различни и сме обречени на сблъсъци.
Когато се обявеше влак, всички пътници излизаха на перона, за да го изчакат да пристигне и да се качат в него. Тук също имаше определен брой пейки за пътуващите, които не желаеха да стоят в чакалнята.
poli_dreamz
Брой мнения : 77 Join date : 07.02.2011 Age : 35 Местожителство : Plovdiv
И ето, че дойдох тук. Както и предполагах нямаше никой. Все пак беше тъмно и леко хладно. Седнах на една пейка, извадих един суитчер и се наметнах. Зачаках превозът, който щеше да ме отведе към един нов свят - пак гаден и суров, но нов.
Aoi Admin
Брой мнения : 380 Join date : 06.02.2011 Age : 36 Местожителство : Токио
Влакът се зададе и намали ход. Когато спря хората от чакалнята заизлизаха и се качиха. Аз направих същото. Влезнах в едно празно купе и седнах. Влакът тръгна и единственото, което можех да правя е да гледам през прозореца, макар че нямаше какво да се види в тъмнината. -Поредното незначително пътуване. Не след дълго задремах и заспах. Когато се събудих вече беше утро. Проспала съм целият път. Още по-добре. Срещу мен стоеше някакъв младок на около петнайсет и ме гледаше втренчено. Май доста време е стоял така и ме е зяпал. Обърнах се пак към прозореца и видях града, в който навлязохме. Бяхме тук.