Перонът

Когато се обявеше влак, всички пътници излизаха на перона, за да го изчакат да пристигне и да се качат в него.
Тук също имаше определен брой пейки за пътуващите, които не желаеха да стоят в чакалнята.

Минаха 20 минути и влакът спря. Това беше знак, че трябваше да види, на коя гара се намира. Огледа се през стъклото. Отдругата му страна беше фрашкано с най-различно по вид, височина, възраст хора.
Минаха няколко минути и влакът продължи към следващата си спирка. Оулфдел. Мястото, за ново начало. Което беше равно на нов живот. Което беше супер.

Влакът забави ход и Елена погледна през прозореца. На една табела пишеше Город и нещо в нея се запали. Беше толкова близо...
-Ади, пристигнахме!- изчуролика тя
Не можеше да скрие радоста си и не искаше- скоро всичо щеше да стане ясно...

- Дом, проклета дупка. - измрънка Ади. - Хайде, кака да слизаме.

Двете слязоха от влака и се изиваха на перона във Город.
-Ади, май тук не ти харесва много, а?- попита Елена с любопитство
Мястото не изглеждаше зле, затова Елена си помисли, че Ади сигурно има лоши спомени и искаше да помогне.
-Знаеш ли, моите родители починаха, когато бях на твоята възраст.- каза Елена, за да разчупи леда.

- Кака, аз обичам т'ва место, ама си е ебало майката, като стъпя тука.
Ади я погледна с влажните си, напълнени със сълзи очи. Явно нещо го притесняваше. Дали Елена не мислеше за момиче?