Перонът

Когато се обявеше влак, всички пътници излизаха на перона, за да го изчакат да пристигне и да се качат в него.
Тук също имаше определен брой пейки за пътуващите, които не желаеха да стоят в чакалнята.

И ето, че дойдох тук. Както и предполагах нямаше никой. Все пак беше тъмно и леко хладно. Седнах на една пейка, извадих един суитчер и се наметнах. Зачаках превозът, който щеше да ме отведе към един нов свят - пак гаден и суров, но нов.

Времето минаваше. Едва ли щеше да се случи нещо интересно. Обявиха влака. Ния трябваше да побърза.

/Пиши тук и после на перона на дестинацията ти./

Влакът се зададе и намали ход. Когато спря хората от чакалнята заизлизаха и се качиха. Аз направих същото. Влезнах в едно празно купе и седнах. Влакът тръгна и единственото, което можех да правя е да гледам през прозореца, макар че нямаше какво да се види в тъмнината.
-Поредното незначително пътуване.
Не след дълго задремах и заспах. Когато се събудих вече беше утро. Проспала съм целият път. Още по-добре. Срещу мен стоеше някакъв младок на около петнайсет и ме гледаше втренчено. Май доста време е стоял така и ме е зяпал. Обърнах се пак към прозореца и видях града, в който навлязохме. Бяхме тук.