Лидерът

Това беше мъжът, който бе успял да сключи премирие с некромансърите и да обърне нещата в полза и на двете страни. Точно за това последователите му го боготворяха.
От тук се взимаха заданията, с които можеха да се изкарат малко пари.

-Мерси.
Каза тя като взе писмото и дръгна надолу по коридора. Вървя около 15 минути и видя една красиво издялана врата. Почука два пъти и зачака отговор. Да бъде мила. Е тя е мила. защо хората си мислеха, че е злобна. Малко преди да отворят вратата Серена си пооправи косата

Вратата се отвори скърцайки, вътре изглеждаше тъмно, неприветливо, аромат на скъпо вино се носеше навсякъде. Ухаеше толкова добре, че лесно можеше да бъде сбъркано с кръв. Дали трябваше да прекрачи прага?

Серена прекрачи прага като попита"
-Някой има ли някой тук? Извинете можели да вляза.
Каза тя и като не получи влезе с бавна крачка в помещението. Стоеше все едно беше статуя. Чакаше да се появи някои. Държеше плика, който трябваше да бъден пратен

Очите й започнаха да свикват с тъмнината. Серена започна да различава силуетите на мебелите, от които обеше обградена, както и един специфичен - на мъж, който лежеше на дивана, вдигнал краката на облегалката му. Нищо друго.
- Може. За какво си тук?

-Казаха ми, да донеса това писмо тук, за да може вие да го пратите. Ако имаше телефони, всичко щеше да бъде по-добре.
Изсумтя тя като го гледаше директно в очите и чакаше да дойде да вземе писмото от нея

Очите му проблеснаха сякаш точно това очакваше да стане и нищо друго, сякаш четеше мислите на Серена.
- Прекрасна, ако смяташ, че ще си помръдна пръста, за да ти направя тази малка услуга, то жестоко се лъжеш, освен, ако няма нещо, което можеш да ми предложиш. - Усмихна се той. - А така като те гледам... - очите му се плъзнаха по нея, изгарящи от желание, чувстваше как я съблича с поглед - няма какво да възбуди интереса ми.

Спрях се пред внушителната врата. От вътре се носеше аромат на вино, стари мебели и лека доза кръв. Надушвах миризмата на два индивида. Явно "шефа" не беше сам, но това не ми попречи да почукам на вратата, сигурна в себе си.

Aoi написа:

Очите му проблеснаха сякаш точно това очакваше да стане и нищо друго, сякаш четеше мислите на Серена.
- Прекрасна, ако смяташ, че ще си помръдна пръста, за да ти направя тази малка услуга, то жестоко се лъжеш, освен, ако няма нещо, което можеш да ми предложиш. - Усмихна се той. - А така като те гледам... - очите му се плъзнаха по нея, изгарящи от желание, чувстваше как я съблича с поглед - няма какво да възбуди интереса ми.

Серена вървеше към него докато не стигна дивана. Приклекна пред него и каза
-какъв лидер сте, ако не направите това. За какво са вие назначили на този пост. Само да стойте. Едва ли? След като получа това, което трябва да ми пратят ще измислим нещо с което да ви заинтересовам
Гласът й беше сладникав, но в него имаше една идея дразнимост. Много добре знаеше какво искаше от нея и щеше да го получи след като саманта се върне при нея.

На вратата се почука. Миризмата на друга женска обходи въздуха. Беше толкова досадно, че чак червата на Блейк Вейл за малко да се обърнат.
През последната седмица кабинетът му беше станал главен път, през който минаваха всичко. Това не му се харесваше.
Тази, която клечеше до него бе започнала да му обеснява какво се очакваше от него като лидер. Проклети новобранци. Нищо не знаеха и нищо не подозираха. Дали да я убиеше сега или после? По-добре сега, тъкмо щеше да има едно гърло по-малко за обяд, а и тази, която влезеше след нея... две гърла по-малко за обяд.
- Прекрасна, не смятам, че ти си тази, която може да ми разказва за какво съм бил назначен. Ще получиш това, което искаш, но при едно условие. Разбери кой съм в действителност и следващия път, когато дойдеш тук, влез така, както се очаква от теб. Ако имаш малко късмет, може до дивана ми да лежи прескъпата ти вълчица.
Блейк Вейл погледна вратата и се намръщи.
- Влез.

Отворих бавно вратата, която досадно изскърца - показ, за това от колко време е бил построен замъка и неговата внушителност. Само по аромата на каменните стени, вратата от масивно дърво и леко прашните мебели, сякаш виждах всичките години и спомени, съдържани в тази крепост.
Влезнах предпазливо в кабинета и се огледах. Пред мен на известно разстояние стояха елегантен мъж и една жена, която честно казано ми приличаше повече на върколак, отколкото на вампир. Личеше си, че е новобранец. Не й обърнах особено внимание, защото забелязах проницателният поглед на лидера. Поклоних леко глава и когато я изправих заговорих:
-Добър ден! Казвам се Ния Джурейт. Тук съм да попитам, как мога да стана член на обществото ви?
Зачаках търпеливо отговора си. Личеше си, че другата вампирка е раздразнена. Може би от появата ми, може би от нещо, случило се преди това, но това не ме интересуваше ни най-малко.

Такива същества обичаше Блек, знаещи как да се държат пред някой, който ги превъзхожда във всичко, за което можеха да се досетят.
Казваше се Ния... Ния някоя си. Не го интересуваше. Беше красива, но не достатъчно. Знаеше как да се държи, но имаше какво да се желае още. Не обичаше жените. Напълно предсказуемо.
- Ния - започна Блек, - желаете да се присъедините към моята малка общност? - Говореше като господар, какъвто именно беше. - Знаете ли какво означава това?

Погледът ми беше сериозен, даже леко ленив. Бях малко изморена от пътя, предполагам на това се дължеше. Както и да е. Заговорих кротко, макар и сигурно. Но все пак уважението ми си личеше. Мъжът беше с класи над нас.
-Да, желая. Означава да дам всичко от себе си, за развитието си, така че да стана член, заслужаващ уважение и на който може да се разчита. Знам, че няма да е лесно, но това не ме плаши.

- В такъв случай, настани се и се върни обратно тук. За да станеш член, ще трябва да видя на какво си способна, както и да те прикрепя към учител.
Блек я гледаше. Новак, нищо не можещ, но знаеше за кого точно да я закрепи. Това щеше да бъде интересно нещо, което си заслужаваше да бъде наблюдавано.
- А сега - започна Господарят, - и двете - напуснете.

-Благодаря ви.
Обърнах се и излязох от стаята, като затворих вратата след себе си. Не изчаках другата, личеше си, че се тутка или не знам и аз какво. Изглеждаше дразнеща. Такава каквато е свикнала или поне иска да получава всичко без да си е мръднала пръста, за да го получи. В този свят нещата не ставаха така - само с едно хубаво тяло и лице, които лесно можеха да бъдат заменени, както и с пърхане на мигли.
Тръгнах по коридора. Усмивка се показа на лицето ми. Аз от друга страна получавах това, което исках защото знаех пред кого как да се държа и разчитах не само на външността си, но и на това, което се намираше в главата ми. Това ми помогна и в този случай и така с горда крачка се отправих към домакина, който трябваше да ме настани.

Върнах се тук...отново. Какво ли пък щеше да ме пробва тоя вамп? Шантава работа. Дано да е свързано с проливане на кръв. Може би ще ми каже да убия онази вълкоподобната. Красота! Както и да е, отплеснах се.
Почуках пак на вратата и влезнах отново. Онази още беше там. Погледнах учудено. Аз ли бях много бърза или тя беше много бавна? Все тая... Обърнах се към лидера, чието име още не знаех и заявих.
-Ето ме отново!
И само толкова. Не обичах да говоря много. Каквото трябваше да знам щеше да ми го каже. Държах едната си кама в ботуша, за случай, че трябваше да ръгам някой.

Блек я погледна. Погледът му изразяваше някаква досада, но не беше ясно дали бе от това, че Ния се е завърнала или че Серена все още седеше в скута му.
- Ния - заговори той, - избрах твоя ментор. Името му няма значение, но с едно определено наименование ще успееш да го намериш - Безликия. Очаква те в тренировъчните зали.

Повдигнах едната си вежда.
-Безликият, ха? Добре.
Обърнах се и пак към изхода. Нямах намерение да си губя времето тук. Отворих вратата и казах като бях наполовина обърната към тях:
-Ще ви оставя да.....продължите....
Лукава усмивка се появи на лицето ми. Даже леко подигравателна. Както казах цялата тази картинка как тя му се е провесила ми беше смешна. След което се обърнах и затворих вратата след себе си.

Серена продължаваше да го гледа право в очите. Погледът му издавеше нотка на раздразнение. Докато говореха влезе някаква жена. Ел, разбра, че не й допада много. Остави писмото на близката маса и като онази изчезна момичето отново се обърна към лидера.
- Ще ме извините, но не мога да живея без нея.
Обясни му тя като тръгна да излиза. Крачеше бавно, слагайки единия си крак пред другия. Да, че беше разглезена беше и получаваше почти всичко, което си поставаше за цел. Стигна до вратата, обърна се като се усмихна:
-Да попитам къде мога да започна обучението си..
Попита тя като го погледна въпросително